За прогреса на човечеството са отговорни и оптимистите и песимистите. Първите са създали самолета, а вторите парашута. Аз бих участвал и в двете начинания.Пиша за нещата,които ме вълнуват и искам да споделя с другите.
Някога, много отдавна зад девет планини в десета, имало едно царство. Било малко, бедно и далеч от световните събития. Жителите му чували за тях, но рядко участвали. Имали си в царството много собствени проблеми. Друго царството нямало, но проблеми колкот
Принцесата разплакана се втурна в покоите на родителите си.-Мразя ги! Мразя всички! Никой не ме харесва!-Ама не е истина, Принцесо!- прегърна я Царят.- Теб всички те харесват и обичат, а най-много ние с майка ти.-Не! Не! Не! Никой, ама никой не ме харесва
Вчера прибирайки се от работа, вървях по-бавно. Минах по друг маршрут и видях промени, които не ми харесаха. Не е за пръв път, когато се разочаровам от моят град. Не е от най-добрите за живеене и работа. Дори съм го напускал за кратко, но пак се върнах.
Някога преди много години имало двама братя. От както се помнели работели заедно и не можели един без друг.Били различни и работата им била различна.Единият не спирал да се труди. Дори, когато другите почивали, той работел безспир. Не чувствал умората и г
Някого много, много отдавна в степите далеч на изток се родило дете. Родило се под откритото небе и под него израсло. По цял ден стиснало конската грива, летяло от хоризонт до хоризонт, но степите му се виждали тесни. Искало да продължи напред до краят на
забравена парола
